Опитахме каквото опитват всички родители — лампа в коридора, отворена врата, „само още пет минути“. Работеше по няколко вечери и после спираше да работи.
И тогава измислихме джуджето.
Джуджето живее в къщата и гледа отдалеч. Ако детето преспи цялата нощ в своята стая, на сутринта — след като стане, измие зъбките си и закуси — намира изненада. Книжка. Нещо сладко. Бележка, написана с много малки букви. А когато е бил смел по-дълго време, джуджето подарява нещо голямо: пътуване с мама и тати или преживяване, което се помни.
Не стана за една вечер. Но стана.
После направихме книжка. Написахме историята за джуджето — но с него като главен герой, с неговото име, в неговата стая. Прочетохме му я и той я слушаше по начин, по който не слушаше никоя от другите книжки вкъщи.
Не защото приказката беше по-хубава. А защото беше неговата.
След нея дойдоха и други. Една с баба и дядо. Една с приятелите от градината. Една за Коледа. Всяка се превърна в истинска книжка и всяка беше четена по сто пъти — от него, на нас.
На 24 февруари 2025 г. решихме, че това не бива да остане само в нашата къща. Така се роди Storytime.